Адрес: гр. София, Младост 3, 81 СОУ "В. Юго" - Актова зала; Телефон: 0897 46 35 29
/ Спортни танци

Спортни танци

Красота, хармония и мъдрост се съчетават в най-извстното човешко изкуство – Танцът.
Събрали в себе си вековни многонационални традиции, в последните години все повече се утвърждават „Спортните танци“ като атрактивен, динамичен и артистичен спорт, съчетаващ в себе си елегантност и съвършенство. Красотата и ритъма на танца, блясъка на тоалетите, светлините на прожекторите, вълненията по време на състезателните турнири, удовлетворението от победата – всичко това завладава и омагьосва малки и големи.
Тренировъчно-състезателната дейност допринася за формирането на ценни нравствени качества – дисциплинираност, трудолюбие, култура на поведение. Не по-малко е и естетическото въздействие – развитие на здраво, стройно, хармонично тяло и красота на движенията.


Спортните танци са международно стандартизирани и класифицирани в две основни групи: Стандартни и Латиноамерикански. Те са се обособили исторически в резултат на развитието на социалното танцуване, а по-късно и на състезателното танцуване. Стандартните и латиноамериканските танци са две отделни дисциплини, съдържащи 10 различни по своя характер и изпълнеие танца: 5 стандарни и 5 латиноамерикански. Те се практикуват в цял свят от любители на танца и танцьори-състезатели и имат богата история и развитие.

Стандартните танци включват: Валс, Танго, Виенски валс, Фокстрот и Куикстеп. Валс – Бавният валс окончателно се е оформил в Англия, но е трудно да се каже къде се е зародил. В Англия валсът е бил признат и допуснат до двора по-късно, отколкото в другите европейски страни. Tук той е имал както горещи поклонници така и яростни противници. През 1838 г., в деня на своята коронация принцеса Виктория кани оркестъра на Щраус и от тогава валсът oкончателно се е „заселил“ в дворцовите бални зали. Наистина, на придворните балове валсът се е танцувал по-бавно, отколкото във Виена. Не е ясно, откъде е дошла тази друга форма на валса, при която се правят две стъпки на три такта, но и тя е постигнала голям успех.

Възможно е този вариант да е бил по-лесен за разучаване или да се е явил като компромис между поклонниците на този нов танц и противниците му, които са го считали за непристоен – при бавния валс партньорите са се държали малко по-раздалечени един от друг. Бавният валс се отличава от класическия виенски по музиката и по движенията и днес се счита за самостоятелен танц. При него движенията на партньорите са плъзгащи, меки и вълнообразни. Танго – Според една от версиите тангото произхожда от испанския танц фламенко и заедно с други народни танци е било пренесено в Аржентина от преселниците. Друга версия е, че произхожда от африканския танц Tangano. Някои считат, че тангото започва развитието си като два различни танца – единият произхожда от Испания и е бил демонстративен танц, изпълняван от солист, а другия – в Аржентина (Буенос Айрес), където е бил танц на мъжете – представлявал е един своеобразен дуел между тях, в основата на които са стоели жените.

Искате да тренирате при нас?

Ако желаете да се запишете в нашият клуб - моля свържете се с нас за повече информация и подробности от контактната ни секция.

Латиномериканските танци

Латиномериканските танци са: Самба, Ча-ча, Румба, Пасо Добле и Джаив.
Самба – Историята на самбата – това е история на сливането на африканските танци, дошли в Бразилия с робите от Конго и Ангола, и испанските и португалски танци, пренесени от Европа от завоевателите на Южна Америка. Вариант на самба, под името Carioca (от Рио де Жанейро) става известен във Великобритания през 1934. Той се изпълнява от Фред Астер във филма „Flying Down to Rio“, неговия първи филм с Джинджър Роджърс. Повишено внимание към самбата в Европа се е появило през 1950г, когато от нея се е заинтересувала принцеса Маргарет, която е играла водеща роля в Британското общество. Самбата е била стандартизирана за международното изпълнение на Pierre Lavelle през 1956г. Танца в съществуващата съвременна форма все още има фигури с различен ритъм, и това показва многостранния произход на танца: например ботафога (Boto Fogo) изпълняван в ритъм „1 & a 2“ – в „четвърт удар“, а Natural Rolls в по-простия“ 1 2 &“, в „половин ритъм“.

Самбата често е наричана „южноамерикански валс“. Ритъмът на самбата е много популярен и леко видоизменен. Истинският характер на самбата – това е веселие и флирт, заиграване един с друг, съпроводено с неприлични движения на таза с различни интерпретации.

Ча-ча – Танцът Ча Ча е сравнително млад танц. На състезанията са започнали да го изпълняват по-късно от останалите латиноамерикански танци. Той е образуван от румба и мамбо, и благодарение на своята простота и оригиналност бързо става популярен. Появяват се и модификации на този танц, което пък позволява той да бъде изпълняван по различни начини.
Днес Ча Ча се танцува в ритъм 120 удара в минута. Стъпките се правят на всеки удар, със силно движение на бедрата, колената се изправят на всеки удар. Танцът се състои от три бързи и две бавни стъпки на два и три удара. Партньорите могат да танцуват Ча Ча напред и назад, или от едната на другата страна. Двойката често се разделя, партньорите танцуват лице в лице и често повтарят движениата един на друг. Те трябва да предадат весел, безгрижен и освободен характер на танца.

Румба – Самото име румба е сборно понятие за ралични ритми и танци. Съществуват два източника на танците: Испания и Африка. Най-голямо развитие те са получили в Куба. Първоначално румбата се е изпълнявала на бърз ритъм, със силни и гъвкави движения на бедрата, раменете и корпуса. В САЩ танцът прониква през 30-те години, но е модифициран в т.н. „Сон“, с по-бавен ритъм , без дивата свобода на движенията в Румбата. В Европа румбата се е появила благодарение на ентусиазма и блестящата интерпретация на Pierre Lavelle – английски преподавател на латиноамерикански танци. Той посетил Хавана през 1947г и се оказало, че кубинската румба се е изпълнявала, акцентирайки върху удар „два“, а не на „раз“, както в американската румба. Pierre Lavelle представил истинската „кубинска румба“, която след дълги спорове била официално призната и стандартизирана през 1955 г.

Румба е бавен танц, който се характеризира с чувствени, изпълнени с любов движения и жестове и се явява интерпретация на отношенията между мъжете и жените. По време на танца винаги има елемент, когато партньорката „дразни“ партньора и след това избягва; мъжът наново събланява, а партньорката го изоставя, стремейки се към друг. Другия партньор, в случая, е зрителя. Пасо Добле – Името „Paso Doble“ на испански език означава „двойна стъпка“ и е свързано с маршовия характер на танца на удар „раз, два“ или „леви, десни“. Пасо добле е един от многото испански танци, свързани с различните аспекти на испанския живот. Частично пасо добле е основан на боя с бикове. Танцьорите изобразяват тореадора и неговия плащ. Танцът най-напред е бил изпълнен във Франция през 1920 г. Той става популярен във висшето парижко общество през 1930г, затова и много от стъките и фигурите имат френски имена. Основното, което отличава пасо добле от другите танци е позицията на тялото с високо повдигнати гърди, рамената отпуснати, фиксирана глава, в някои движения наклонена напред и надолу. Различните движения могат да се интерпретират като битка между два бика.

Пасо добле е типично мъжки танц, в който основния акцент е върху движенията на партньора-тореадор, а партньорката, както в стандартните танци просто го следва и играе ролята на плащ, испанска девойка или „опасност“.
Джайв – Джайв е много бърз и изискващ много енергия танц. Това е последния танц, който се танцува на състезанията, и танцьорите трябва да покажат,че не са се уморили след първите четири танца.
В самото начало, през 1927г, танцът е бил предимно младежки. По-старите танцьори не са го одобрявали и се опитвали да го забранят поради неговата непрогресивност: той се е танцувал на място, което пречело на другите танцьори, движещи се по линията на танца. Танцът остава младежки и впоследствие, видоизменяйки се в Swing, Boogie-Woogie, Be-Bop, Rock, Twist, Disco и Hustle.

В края на 19в. тангото става популярно в Южна Америка и се е танцувало в балните салони, но в Европа то все още не е получило официално признание. В началото на 20 в. тангото се е появило в Европа. Дебютът му в Париж е истинска сензация. След Париж тангото се появява и в Лондон, Ню Йорк, Германия и Русия. Имало е както поклонници,така и противници. През годините на тангото са се правили различни адаптаци. За разлика от регулярно повтарящия се ритъм на валса, тангото включва в себе си паузи и ускоряване или забавяне на ритъма.Това е един чувствен и темпераментен танц.

До неотдавна към тангото са се отнасяли като към ретро танц, като към отживелица. Но днес то отново е популярно и се танцува в много клубове по целия свят. Виенски валс – Знаменития Виенски валс също има своята история. Въпреки че по-късно валсът е имал огромен успех в много европейски дворове, в началото на 19в. официалното отношение към него е било доста остро. Именно заради близкия контакт между партньорите, което по това време е било считано за аморално поведение, църквата забранява изпълнението му в редица публични зали в Европа. На баловете в самата Виена се е разрешавало валсът да се танцува не повече от 10 мин. Макар и църквата за го определя като неморален танц, младите, очаровани от неговата подвижност и бърз ритъм, са продължавали да го танцуват. Композиторите Франц Ланер и Йохан Щтраус, написали няколко много известни днес валса, без съмнение също са допринесли за развитието и популярността на този танц.

Красотата на Виенския валс е в променливото темпо и в постоянно редуващите се леви и десни завъртания. Фокстрот – За разлика от валса и тангото, фокстрота е изцяло американски танц и негов създател е Хари Фокс. В Америка по това време са били на мода така наречените „танци на животните“- танци, чиито движения наподобяват на тези на животните. Възможно е Хари Фокс да се е вдъхновил от тогавашната мода и от собствената си фамилия (Fox= лисица)за създаването името на този танц – фокстрот означава „лисичи ход“. В началото Фокстрота, подобно на повечето танци създадени по това време, е бил не особено сдържан танц с много хватове и махове на краката. Но попадайки в Англия, той бива модифициран и се появяват следните два варианта: : бавния фокстрот (слоу-фокс) и бързия фокстрот (куик-степ).

Бавен фокстрот: Слоу-фокс е меката версия на фокстрота. Характерни за него са дългите и плъзгащи се стъпки, непрекъснатото плавно движение. Този танц се счита за труден,защото е необходимо много добро равновесие и постоянен котрол върху всяко движение. За изпълнението на Бавния фокстрот е нужно много пространство и ако не разполагаме с такова, по добре да се откажем от него. Куикстеп – Куикстепа е бързата версия на фокстрота. Един от танците, оказали влияние втрху развитието на куикстепа е бил популярния „Чарлстон“. От стандартните танци куикстепа е най-бързия и динамичен танц,  той е весел и напомня игра. В този танц няма романтичноста на валса или конфликтноста на танго. Бързото темпо на танца изисква добро владене на всички фигури.